2016 година е. Светът е луд по най-новите технологии – 4К телевизори, QHD дисплеи на телефони, виртуална и добавена реалност. Аз обаче ще ви разкажа една по-различна история. Ретро приказка за ниски резолюции, огромни CRT телевизори (не, недейте да бързате да правите гримаси) и това, как да изиграем поколения класически игри по най-автентичен начин.

Да го кажем направо, от епохата на 8-битовите игри, та чак до тези от поколението на PlayStation 2 и оригиналния ХВОХ, геймингът съдържа някои от най-големите класики, създавани някога. Но често пъти те са пренебрегвани заради поредната ААА игра с голям бюджет или нови и атрактивни джаджи като HTC Vive и Oculus Rift. Друг път геймърите пък се мръщят на пикселизираната графика и морално остарялата геймплей механика. Да не говорим, че всеки, който е опитвал да пусне ретро игри на голям HD телевизор, сигурно е почувствал как мъничка и ценна частица от детството му е била отнета – та толкова ли грозни и елементарни са изглеждали игрите, с които сме отраснали?

 

 

Емулацията - за и против

Истината е, че всички игри преди HD поколението (PlayStation 3 и XBOX360) чисто и просто не са предвидени за модерните телевизори. Един вариант да се докоснете до тях относително безболезнено е да ползвате емулатори. За доста потребители това е и съвсем нормална алтернатива. За повечето конзоли съществуват стабилни емулатори и дори един средно мощен Android телефон може да подкара практически всички заглавия за NES, SNES, Genesis, PlayStation, GameBoy, GameBoy Color, GameBoy Advance и дори PSP. Емулаторите имат своите предимства, сред които най-важното са т.нар. save states, или възможността да записвате прогреса си в играта по всяко време и на няколко слота. С наличието на autosave функцията в съвременните игри това е нещо нормално, но по-старите заглавия са различни – там най-често трябва да минете цялото ниво, преди да се запишете, а в много от тях дори няма стандартен запис, а пароли, които трябва да препишете на лист хартия.

Управлението на игри с тъчскрийн контролите на емулаторите за Android е, меко казано, несериозно. Всеки, който иска прецизност и удобство, задължително трябва да използва физически контролер. За щастие такива има много и някои от тях са доста добри. Производители като Ipega, Moga и др. предлагат най-различни Bluetooth падове, които имат пълна съвместимост с емулаторите.

Но ползването на емулатор има и своите особености. Без да навлизаме в полемики за легалността на ромовете, свалени от интернет, всички са категорични, че това е една сива и неясна област. Съществуват сайтове, които предлагат цели каталози за всяка ретро конзола, но консенсусът от правна гледна точка е, че не бива да се свалят ромове, освен ако не притежавате оригиналната игра. Да не говорим, че съществуват и обективни технически ограничения. Емулацията на Nintendo 64 за  Android е доста нестабилна, докато двата процесора на Sega Saturn правят емулацията на игрите дори за РС измъчена и далеч от съвършеното. За оригиналния ХВОХ пък изобщо не съществува емулатор, така че ако искате да пробвате класики като Forza Motorsport, Project Gotham Racing и Conker: Live and Reloaded, чисто и просто ви трябва оригиналната конзола.


 

 

За телевизорите и техните кабели

Истински запалените геймъри обаче ще пропуснат емулаторите и ще потърсят най-автентичното изживяване под формата на игра на оригиналната система. Но намирането на конзолата, което само по себе си не е лесно, а е само началото. Евтини PS2, XBOX и GameCube втора ръка могат да се намерят в българското интернет пространство, като цената им не би трябвало да превишава 100 лв. С конзолите от предните поколения вече е по-трудно, но с малко късмет се намират и такива.

За да видите техните игри по начина, замислен от създателите им, обаче ви трябва CRT телевизор. Сещате се – онези стари, огромни телевизори, които днес хората буквално изхвърлят от домовете си. Идеалните модели са тези от периода 2000 – 2005 г., а предпочитаните марки са Sony, Toshiba, LG и Samsung. Диагоналът не трябва да е по-голям от 29 инча, тъй като иначе картината се разтяга прекалено. За предпочитане е моделът да е с плосък, а не извит екран, да речем от серията Flatron на LG, SlimFit на Samsung или WEGA на Sony; последната е считана за най-добрия CRT телевизор за стари конзоли, но се намира трудно. На пазара съществуват едни доста редки модели, които са HD CRT телевизори, но по-добре ги избягвайте, защото в опита си да съвместят двете технологии, те не дават толкова добър образ. Цената на старо варира между 80 и 150 лв., като с малко пазарлък може да я свалите – в крайна сметка, повечето хора би трябвало да са доволни, че ще ги отървете от тези домашни чудовища. Огромно предимство ще бъде наличието на вход за компонентен кабел, което е рядко срещано.

И говорейки за кабелите, те са не по-малко важни и от телевизора. Основният начин за свързване на една по-стара конзола е композитният кабел (жълт, бял и червен), но направете всичко възможно, за да го избегнете, защото картината няма да е добра. В Европа доста прилична и евтина алтернатива е SCART кабелът. Компонентни кабели има само за PS2, XBOX и GameCube, но цената им не е еднаква. Кабел за PS2 се намира най-лесно, като за предпочитане е оригиналното издание на Sony, но и един евтин китайски вариант за 15-20 лв. ще ви свърши работа. На другия полюс е компонентният кабел за GameCube, който е много рядък и скъп. Интересно е, че съществуват дори HDMI модификации за стари конзоли като SNES, но у нас е почти невъзможно да ги откриете.

 

Безжична радост

Съвременният геймър е разглезен от безжичните контролери и няма да крия, че ми се искаше нещо подобно и за по-старите конзоли. Е, чудеса не могат да се очакват, защото до шестото поколение включително всички падове са с кабел, но има и някои решения. За PS2 и първия XBOX няма безжични падове от Sony и Microsoft, но съществуват официални безжични контролери, дело на Logitech. Захранвани с двойка АА батерии, те са лицензирани и напълно съвместими с всички игри и ревизии на конзолите. Проблемът както винаги е намирането им, но цената на старо не надхвърля 30 – 40 лв. На свой ред Nintendo има собствен безжичен контролер за GameCube, който се нарича WaveBird. Той също работи с двойка АА батерии и ако го намерите, не го пропускайте.


Please press Start

Ами, това е. Имате конзола, телевизор и подходящ кабел, може би дори сте се сдобили с безжичен контролер. Затъмнете светлината и стартирайте новата си – а всъщност доста ретро – система. Очакват ви доста часове на носталгични забавления с игрите на вашето детство.

Най-четени
Всички

iPhone 11 Pro само с 4GB RAM разби Android флагманите в Geekbench

8 | 13.09.2019
Още от Play

Netflix грабна млада звезда от Stranger Things за нов филм

0 | 12.09.2019